Мая Косева, управител на „Научноизследователски институт – НИСИ“ ЕООД
По-добре да се инвестират повече публични
средства в строителния сектор и по-малко в помощи
Емил Христов
в. “Строител”
Г-жо Косева, решихме да направим това интервю с Вас в навечерието на Международния ден на жената – 8 март, като първата жена управител в 120-годишната история на Научноизследователския строителен институт. Факт, който едва ли е широко известен. Каква е равносметката Ви за изминалата година? Какво успя да реализира НИСИ, с какви проблеми се сблъскахте, кое отчитате като успех? За какво не Ви стигна времето?
Като начало искам да благодаря за вниманието на вестник „Строител“, който е изключително важен партньор на НИСИ.
А отговорът на първия Ви въпрос не може да бъде еднозначен. Ако трябва с една дума да определя 2020 г., то тя е изпитание. И за бизнеса, и за компаниите, и за семействата – за всеки един от нас. Като цяло годината бе сложна и трудна, изпълнена с изключителна динамика, множество неизвестни и страхове, чести промени, рестрикции в редица аспекти на социално-икономическия живот и неясни перспективи. Но също 2020 г. е времето, в което натрупахме ценен опит за това как ще живеем и работим от тук нататък в условията на пандемия.
Нашата равносметка показва, че за м.г. дружеството постигна сериозен и устойчив ръст в развитието си. След повече от 15 г. за втора поредна година НИСИ приключи на сериозна финансова печалба. И това е огромен успех за нас. Зад него стои изключителният труд, самодисциплина и всеотдайност на екипа на дружеството, който в тази сложна нестандартна обстановка показа адаптивност и гъвкавост, мотивация и решимост да бъде носител на новостите в бранша и да утвърждава името си на сериозна експертна институция.
Важно е да отбележа, че този резултат за нас е изключително ценен по няколко причини. На първо място – успяхме да съхраним здравето и живота на хората си. Независимо че персоналът на НИСИ е възрастово и потенциално сред най-застрашените от COVID-19, от началото на пандемията до днес в Института няма нито един констатиран случай на диагностициран с вируса служител. И това е резултат от стриктното и безусловно спазване на противоепидемичните мерки и превенцията.
На следващо място – всеки студент по икономика знае, че не е трудно да доведеш до печалба компания, в която си освободил половината си персонал или си намалил заплатите на служителите. От първата вълна на разпространение на вируса до сега НИСИ запази всички свои кадри, не освободи или съкрати нито един свой служител. Нещо повече, извърши се сериозен подбор и бяха назначени 7 нови млади ерудирани и със сериозна научна подготовка хора. Освен това бяха повишени трудовите възнаграждения на работещите в Института средно с около 25 – 35%.
Но онова, с което ще запомним изминалата година, е, че след повече от 60 г. успяхме да реализираме Първи етап от Програмата за стабилизиране и развитие на НИСИ за периода 2019 – 2021 г.
Със собствени средства и одобрен проект „Подобряване условията на труд и отдих на персонала чрез ремонти в съществуващ или нает сграден фонд“ към МТСП успяхме да подновим покривното пространство, да извършим цялостно обновяване и реновация на работните помещения в административното здание на НИСИ, както и да модернизираме и да осигурим технологично оборудване и на две нови лаборатории в сектор „Строителна химия“.
Сериозни средства бяха инвестирани в закупуването на съвременна техника за целите на Института, като само за последната година те са в размер на близо 140 хил. лв. В края на 2020 г. НИСИ се сдоби с последно поколение уред за измерване на топлопроводимост, топлинна дифузия и специфична топлина. Моделът на уреда е Heath Flow Meter-100, който бързо и лесно отчита не само топлопроводимост, но и термично съпротивление на изолационни продукти, строителни материали, опаковки, сглобки и други. Той е проектиран и произведен да съчетава най-висока точност, повторяемост, най-широк температурен диапазон и водещи в индустрията характеристики, всичко това с изключителна финансова стойност.
Кои са основните приоритети, които си поставяте за 2021 г.?
Задълбоченият анализ на дейността на дружеството през последната година ясно очерта новите цели и предизвикателства. На първо място ни предстои изпълнение на втория етап от Инвестиционната програма за стабилизиране и развитие на НИСИ. Тук е заложен основен ремонт и реновиране на административната сграда и лаборатории на НИСИ, кв. „Гара Искър“. През 2021 г. нашите усилия ще са насочени към подготовка на проекти, финансирани по програми на ЕС.
Друга важна задача е да реализираме и амбициозна програма за устойчиво развитие на Института, която включва няколко ключови направления, сред които е продължаване на процеса по дигитализация на НИСИ. Останалите цели на програмата са: решително увеличаване на пазарния дял на дружеството в страната и в чужбина, приоритетно страните на Балканите, където имаме сериозен натрупан опит; повишаване на качеството на предлаганите услуги и утвърждаване на марката НИСИ като синоним на безкомпромисност и професионализъм; разширяване на дейността за оценяване на съответствието на строителни продукти с националните изисквания по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 05.02.2015г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Р. България; разширяване на обхвата на акредитация с нови методи на изпитване.
Във фокуса на нашата основна дейност са и произтичащите задачи от стартирания от МРРБ „Проект за дигитализация на строителството“ и изготвяне на Плана за национална цифрова платформа в строителния сектор.
Благодарение на възобновената дейност на секция „Строителни конструкции и земна механика“ имаме готовност за конструктивно обследване на сгради от типа на III и IV клас, пътни хидротехнически съоръжения, съгласно Наредба на МРРБ от 2012 г. и с оглед на сеизмичната обстановка в България и на Балканите. НИСИ разполага с необходимия висококвалифициран персонал и съвременни технически средства за партньорство в процедурите по изготвяне на техническите паспорти на публични и обществени сгради за установяване на устойчивост и безопасност на съоръженията и съответствието на характеристиките с изискванията на нормативната уредба.
Една от основните дейности на Института е да оценява съответствието на строителните продукти с хармонизираните европейски стандарти и с националните изисквания. Какво показват данните, къде стоят българските компании по отношение на използваните материали и качеството на строителство?
Институтът е нотифициран орган от Европейската комисия с рег. №NB 2032 и оторизиран орган от МРРБ за сертификация на основни строителни продукти, като бетон, цимент, армировъчна стомана, продукти от метал и метални конструкции, добавъчни и скални материали, химични и минерални добавки, продукти за пътища, гипсови, продукти за зидария, хидроизолационни, продукти и системи за топлоизолация, за дървени конструкции, за довършителни работи, врати и прозорци и много други. Сертификацията им е задължителен етап в изпълнение на европейските регламенти и директиви за влагането на строителните продукти в строежите както в Европейския съюз, така и в България. Това е и гаранция за постигане на основни изисквания към строежите, за да бъдат те стабилни и безопасни при експлоатация, да бъдат защитени хората, животните и околната среда.
Дългогодишният ни опит в областта на сертификацията (повече от 15 г.) както на български, така и на компании от Италия, Испания, Гърция, Германия, Турция, Сърбия, Румъния, Македония, дава основание да твърдим, че произвежданите у нас строителни продукти не отстъпват по качество на тези, правени от водещите в бранша европейски производители. Когато даден производител е извоювал своето място на пазара с висококачествени продукти, показващи постоянство на експлоатационните показатели, той прилага всички изисквания на европейските стандарти по отношение на контрола на влаганите суровини, производственото оборудване и готовите продукти, стреми се да подобри продукцията си и производствения процес, да разшири асортимента, да запази авторитета си. Не са малко и онези компании, които опитвайки се да заобиколят изискванията, влошават качествата на своите продукти и това неминуемо води до отнемане на сертификати и дори закриване на производства.
Последните години на строителния пазар се предлагат множество иновационни продукти, за които няма европейски или национални стандарти. Те излизат на пазара след изготвяне на Европейска техническа оценка или Българско техническо одобрение. НИСИ ЕООД притежава Разрешение №1 от МРРБ за издаване на Българско техническо одобрение за строителни продукти, което позволява тяхното влагане само в строежите на Р. България. За получаване на Европейска техническа оценка обаче производителят трябва да се обърне към орган за техническо оценяване в друга европейска страна, тъй като България е една от малкото европейски страни, в които няма създаден и одобрен такъв орган. Ние разполагаме с квалифициран персонал, непрекъснато подобряваме техническата база на Института чрез закупуване на нова апаратура, но за да кандидатстваме в Европейската организация за техническо оценяване (ЕОТА), са необходими ежегодно значителни финансови разходи, които на този етап не можем да си позволим. Добре би било при възможност тази дейност да се финансира от страна на МРРБ.
Според Вас с какви предизвикателства ще се сблъска строителният бранш през следващите години?
Неизбежно сред основните предизвикателства пред сектора ще бъде преодоляване на икономическите последствия от COVID-19. Ако предварителната икономическа прогноза на ЕК за България от февруари тази година се сбъдне и очакваното нарастване на БВП с 2,7% през 2021 г. се случи и се достигне равнището на производство отпреди кризата, без съмнение строителният бранш ще „се изправи на крака“ сравнително бързо и се надявам да усетим ръст още през второто полугодие на 2021 г.
Но и при най-оптимистичните прогнози в следващите 2 – 3 г. очаквам спад в жилищното строителство. От началото на годината наблюдаваме намаление от над 20% в производството на бетон. В по-слабо населените региони той е почти 50%. В общественото строителство очакваме да продължи изпълнението предимно на инфраструктурни проекти с финансиране от еврофондове и от бюджета.
Как ще се отрази по-малкият обем по отношение на качеството в строителството – това изцяло зависи от дейността на участниците в този процес. Дано видим избор на доставчик на строителен продукт не по най-ниска цена, а по качество на предлагания продукт. Качеството би трябвало да се приема не само по представена декларация за характеристиките и сертификат на производителя. В Европа широко се използва контролът на строежа, вземане на определено количество проби от доставката и изпитването им по съответния стандарт преди влагането им в строежа. Спазването на предписаната технология на изпълнение също е много важно. Всичко това ще предотврати влагането на несъответстващи продукти в строежите. Обществото като цяло ще спечели в качество и по-ниски разходни норми.
Потребителите също могат да поставят по-високи изисквания към изпълнението на СМР, което да бъде обвързано в договорните отношения строител – потребител.
Конкретно в нашата работа моите наблюдения показват, че все по-често за строителна експертиза и обследване на строителни продукти към нас се обръщат инвеститори и строители, тогава когато има сериозен проблем след изграждане и по време на експлоатация на обекти. Или както казва народът – „Когато колата се обърне, пътища много“. За нас като научноизследователски институт е по-важно да ни търсят като експерти преди и по време на строителството на обекти.
В заключение ще кажа, че тенденцията за развитието на строителния сектор зависи много от овладяването на COVID-19. Да, всички сме засегнати в една или друга степен от пандемията, но време е да спрем да я използваме като оправдание за лошите си управленски решения, страх от инвестиране както в човешки ресурси, така и в програми и проекти. Защото тя предлага и възможности за нови перспективи, за оптимизиране на бизнеса, за по-смели и нестандартни решения.
За нас като институт можем да кажем, че пандемията ни сближи, направи ни по-състрадателни и силни. Всички ние заедно и всеки един от нас поотделно трябва да научим уроците от епидемиологичната ситуация.
Без да имам претенция за икономист, още по-малко на макроикономист, адмирирам мерките на правителството за подкрепа на бизнеса и особено субсидираната заетост, но ми се струва, че е по-добре да се инвестират повече публични средства в строителния сектор и по-малко в помощи. Разбира се, с това не омаловажавам направеното досега, но хората искат работа, сигурност и доходи, запазване на работните места и кариерно развитие в България.
Анализирате ли законодателството в строителния сектор? Какво според Вас трябва да се промени, за да стане по-ефективен строително-инвестиционният процес?
Специалисти и сътрудници на НИСИ участват в редица работни групи на МРРБ и други институции в разработването на нормативни документи, стандарти и инструкции и технически ръководства. Активно участвахме в обсъждането на промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подкрепяме приетите изменения от тази година, които не допускат сключване на договори на фирми за строителен надзор за изпитвания в лаборатории на строителя или свързани с него лица.
Считаме, че последните законодателни промени в ЗУТ и повишените отговорности на ДНСК в строителния процес ще допринесат за решаване на редица практически въпроси по прилагане на нормативната уредба и по отношение на текущия контрол в строителството.
Имате работещо партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ). В какви сфери бихте задълбочили сътрудничеството си с браншовата организация?
В последните няколко години НИСИ активно сътрудничи в изготването и прилагането на съвместни разработки и стандарти и с Камарата на строителните инженери в Германия, Австрия, Франция, Испания, Полша, Унгария и др.
Използвам случая да поздравя КСБ и нейния председател на УС инж. Илиян Терзиев за навременната и категорична позиция през 2020 г. да не се спира работата в строителния сектор. Не е тайна, че при първата вълна на COVID-19 се обмисляха варианти за преустановяване на строителната дейност и замразяване на обекти. Позицията на КСБ позволи запазване на работни места, а те в отрасъла са над 200 хиляди, защити интересите на строителите, спомогна за поддържане на икономиката в работещ режим.
И НИСИ като част от строителния процес не е спирал да работи нито един ден. През настоящата година, вече и като официален член на КСБ, ще задълбочим сътрудничеството си в областта на лабораторни и натурни изследвания, текущ и последващ контрол, строителни експертизи и други, с което да допринесем за повишаване на отговорността на фирмите от бранша за качествено изпълнение на обектите.
Следите ли в. „Строител“? Какво според Вас е значението му за бранша?
Чета вестник „Строител“ винаги с удоволствие. За мен и колегите ми това е изданието, което не търси самоцелен рейтинг, а предлага на читателите си достоверна и проверена информация, допитва се и показва различните гледни точки.
Медията наложи своята ключова роля в строителния бранш с обективност, безпристрастност и независимост при отразяване на събития и факти. С една дума, това е естественият лидер в информираността на обществото по ключови въпроси на строителството.
Високо ценя партньорството ни през миналата година със специалната рубрика „Наука и образование“ съвместно с водещи експерти на НИСИ и се надявам да я продължим и през 2021 г.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожелавам, разбира се, здраве и повече поводи за радост! Повече добри новини!
И с нетърпение всички ние очакваме една първа страница на в. „Строител“, на която с големи букви да пише: СЗО обяви край на пандемията COVID-19.
