Повече от 50 000 изпитвания годишно на материали и продукти във всички основни направления на съвременното строителство се извършват в лабораториите на „Научноизследователски строителен институт“ – НИСИ ЕООД, който в края на 2019 г. отбеляза 120 г. от създаването си. Качеството им се проверява в Изпитвателен център по строителство и Изпитвателна лаборатория за строителни материали. През септември м.г. към института заработиха две нови лаборатории в сектор „Строителна химия и изолация“, които ще допринесат за повишаване на качеството на изпитванията, които дружеството прави, и ще го утвърдят като водещ център за компетентност в строителния бранш.

Вестник „Строител“ стартира съвместно с НИСИ поредица от публикации в рубриката „Наука и образование“, в които представя експерти от института и гости от други научни звена, за да споделят своя опит и постижения в съответната сфера на науката, както и интересна и полезна за бранша информация от своята работа. В настоящия брой Ви представяме гл. ас. инж. Камелия
Глушкова.

Гл. ас. инж. Камелия Глушкова, НИСИ:

Георги Сотиров

Инж. Глушкова, защитата от шума в жилищните и обществените сгради изисква особено внимание от проектанти и строители. Как бихте коментирали тази тема?

Ще започна с това, че съвременните материали позволяват постигане на отличен акустичен комфорт не само в новостроящите се сгради, но и значително подобряване на средата във вече построени здания. Звукоизолацията и акустиката на помещенията в зависимост от предназначението им е от голямо значение не само за качеството на живот, но и за здравето на хората. Ето защо показателите задължително трябва да бъдат удовлетворявани още при проектирането, контролирани по време на строителството и при окончателното приемане на обектите.

Сградите трябва да отговарят на конкретни изисквания, които са дефинирани в Наредба №4/2006 г. и Наредбата за нейното допълнение от октомври 2016 г.

А дали наредбите се познават добре от съответните специалисти?

На първо място следва да се прави разликата между нормативните изисквания за изолация от въздушен шум R’_w, dB, ударен шум L’_nw, dB и лабораторно получените индекси, съответно R_w, dB и L_nw, dB. Нормативните изисквания отразяват действителната звукоизолация на конструкциите след окончателното завършване на строителния обект. При измерване в сградите е необходимо да се различават двете понятия: действителна изолация между помещенията и звукоизолация на преградата, която ги отделя.

При избор на ограждащите конструкции определящо значение имат изискванията за нормативна звукоизолация между помещенията, а не конструктивните възможности на съвременните строителни материали. Акустичните показатели на продуктите и конструкциите, посочени в сертификатите, са определени чрез измерване в акустични камери (без обходни пътища на звука), при които звуковите вълни преминават само през изпитваната конструкция.

Всъщност не отскоро, а от началото на 1976 г. НИСИ извършва постоянен контрол върху акустичните качества на нови строителни материали, продукти и конструкции.

Да, и ще поясня защо. Резултатите от тези изследвания потвърждават необходимостта от засилване на контрола при проектиране и изпълнение на жилищни сгради и на сгради в обществения сектор. Те потвърждават, че върху звукоизолацията в сградите влияе не само изборът на самите ограждащи елементи, но и строително-конструктивната система. Една от основните причини за намаляването й е недостатъчното уплътняване на фугите в съединенията между ограждащите конструкции или появата на пукнатини в процеса на експлоатацията им. Наличието на фуги, неплътности, отвори (вкл. вратите, прозорците, инсталациите – водопроводни, отоплителни и електрически) влошава изолацията между помещенията от въздушен, ударен и/или структурен шум.

Особено в местата на връзките между тежки и леки прегради (чиято повърхнинна плътност е 4 – 6 пъти по-малка) вследствие на неплътности в съединенията. Вратите и прозорците влошават акустичните показатели не само на конструкциите, в които са вградени, но и на плътните прегради, които разделят съседни помещения. От проведени натурни измервания е установено, че при некачествено уплътняване на съединенията между тежки и леки прегради звукоизолацията е намалена със 7 dB. В някои случаи чрез уплътняване на вратите е постигнато увеличаване на звукоизолацията на преградната стена с 14 dB.

Продуктите, които имат технически характеристики, свързани с изискванията на шума, трябва да се предвиждат в инвестиционните проекти и да се влагат в строежите след оценено съответствие. Лицата, които проектират дадения обект, трябва да оценяват съответствието на проектите, да упражняват строителен надзор и да обследват строежите по отношението им със същественото изискване „защита от шум“. Контролните органи по прилагане на изискванията на тази наредба са органите, определени съгласно ЗУТ, Закона за защита от шума в околната среда и Закона на Министерството на вътрешните работи.

Какви са основните решения за осигуряване на звукоизолация на сградите?

Има много и разнообразни решения, с които се постига отлична звукоизолация на сградата. Разнообразието от материали с добри звукоизолационни и звукопоглъщащи свойства е голямо, а технологиите непрекъснато се развиват.

Кое е най-доброто решение, зависи от много фактори. Най-общо това е инвестиционният проект, съобразен с конкретната строителна система и предназначението на сградата. Всеки такъв проект трябва да съдържа и част „Звукоизолация“, изготвена от специалист в областта. Залаганите изисквания в част „Архитектурна” не са съобразени с преминаването на звука по обходните пътища. За да се осигури проектната звукоизолация на сградите, следва да се спазват основните правила при изграждането им.

За звукоизолацията на стените основна роля има звукоизолацията на съединенията. За да не компрометира тази на основните прегради, тя не трябва да бъде по-малка от на ограждащите конструкции. Уплътняването на фугите трябва да се осъществява с материал, близък по физични свойства с този на елементите. Конструкцията на връзката трябва да изключва възможността от възникване на пукнатини, отворени по цялата дебелина на елемента. За целта всички стени, независимо от изпълнението им, трябва да се полагат върху уплътняващ слой съгласно проекта. Не се допуска монтаж на елементи „на сухо“. При челно опиране на стените трябва да се остави вертикална фуга с широчина 10 – 15 mm по цялата височина на стената, която да се уплътни с кит или друг подходящ материал, като фугата се затвори от двете страни с разтвор на дълбочина 15 – 20 mm. По същия начин трябва да се уплътняват и фугите около вратите и прозорците.

Звукоизолацията на подовете зависи в голяма степен от изпълнението на настилките. Тя се влошава значително при неправилното изпълнение на „плаващите“ настилки. Не се допускат твърди връзки „акустични мостове“ между разпределителния слой и носещата подова конструкция и стените независимо от броя и големината им.

Шумът, който възниква при работа на инженерното и санитарното обзавеждане в зданията (асансьори, помпи, вентилатори, ВиК инсталации), по своя характер бива както въздушен, така и структурен. При проектирането и монтажа на това обзавеждане трябва да се обърне особено внимание за намаляване и ограничаване пътя на разпространение на структурния шум, като не се допускат твърди връзки между съоръженията и ограждащите конструкции чрез изпълнение на звуко- и виброизолация под машините и съоръженията, еластични връзки между тръбопроводите и помпите, между вентилаторите и въздуховодите.

Контролът върху проектирането и изпълнението на конструктивните решения, които осигуряват необходимата звукоизолация, е задължителен и се провежда от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), инвеститора и проектанта.

За особено важните видове скрити работи се съставят двустранни протоколи между строителя и инвеститора. За стените и подовете протоколите трябва да съдържат данни за правилното изпълнение и уплътняване на фугите при ограждащите конструкции и на тези около касите на вратите и прозорците; за правилното уплътняване и запълване на всички отвори след монтажа на ВиК, отоплителните, електрическите и други инсталации; за правилното изпълнение на еластичния слой в настилките и за съответствието му по вид и дебелина с проекта. При санитарното и инженерното обзавеждане протоколите трябва да съдържат данни за изпълнението на фундаментите и виброамортизаторите при помпи, електромотори и др.; за правилното закрепване на тръбопроводите към строителните конструкции, за наличието на еластични муфи и др.

Документацията при приемане на сградата в частта „Звукоизолация“ трябва да съдържа: протоколи между инвеститора и строителя за скрити работи (препоръчва се доказателствен снимков материал); списък на измененията на проекта, утвърдени от проектанта в процеса на строителството; списък на дефектите и сроковете за отстраняването им и др.